В оригинал публикувано тук.

28.08.2008г., около 5:00a.m., пътят за Аксаково, малко преди град Варна.

Спира ме полицейски патрул, същият, който ме спря и преди два дни по същото време. Рутинна проверка на документи. Преди два дни бях изряден, сега обаче полицаят вижда нещо нередно:
- Ей, ти караш без книжка! - казва троснато сержанта, с осанка на интелектуалец, нечустващ необходимост да се обърне към мен "на Вие".
- Невъзможно! - отговарям аз.
- Ей, на. Виж. - и ми подава шофьорската ми книжка, за да се убедя с очите си, че валидността й е изтекла.
- Прав сте... - казвам невярващо.
- И какво правим сега? - казва той дежурната катаджийска реплика.
- Поради мое недоглеждане очевидно съм нарушил правилата.
- Какво работиш? - втора дежурна катаджийска реплика. Отговарям аз какво работя и следва едноминутно мълчание.
- Имаш два варианта: или да ти напишем сега един акт или да отидеш и да си подадеш документите за смяна на шофьорската книжка. - предлага сержантът.
- А, супер! - казвам наивно аз. - Избирам втория вариант. - Следва ново едноминутно мълчание...
- Ще ти пишем акт - не издържа сержантът и ме кани при колегите си.
- От 100 до 300лв. глоба, ако ти напишем акт! - рецитира негов колега. - Какво работиш? - за втори път дежурния въпрос...
- Какво да те правим? - добавя третият полицай, седнал в колата и готов да пише акт.
- Ами според мен законите в тази държава трябва да се спазват, а аз в случая очевидно съм ги нарушил...
- Предложи ни нещо, което да ни хареса! - прекъсва ме първият сержант.
- Аз съм за спазване на закона. - потвърждавам смело.
- ОК, щом са ти такива принципите - пишем акт!

    Полицаят не видя ироничната ми усмивка, може би неосъзнавайки, че в тази ситуация този с принципите трябва да е той, а не аз. Стигаме до абсурдната ситуация глобеният да настоява да го санкционират, защото осъзнава вината си, а органът, който е оторизиран да направи това (и който получава заплатата си от данъците на всички ни), да не иска!

    Докато си чаках акта и ядосвайки се вътрешно за наглия начин, по който искат да изкарат някой лев, забелязвам на задната седалка на полицейския автомобил няколко чувала със зелен пипер?!?! Поглеждам още веднъж и ядът ми от пропуска с подновяването на шофьорската книжка изчезва. Вече се ядосвам, че нямам фотоапарат под ръка, за да снимам уникалната гледка.

    Дават ми акта, поглеждам набързо и ми обясняват, че ако искам, мога да пиша и за възражения. Ееее... ама така кажете! :) И тъй като не ми е правило впечатление по белите страни в полицейските автомобили да се превозват чували със зарзават, споделих това мое скромно наблюдение в самия акт за административно нарушение. Естествено споделих и изненадата си от начина, по който тези аксаковски сержанти, така респектиращи с един странен, празен поглед, си поискаха някой лев...
    Не съм убеден, че тази история ще заинтригува някой в ръководството на МВР. Тя изглежда доста незначителна на фона на простотията, която се случва в държавата. Абсурдността на ситуацията, обаче, ме накара да разкажа за нея в блога... пък може и някой да се замисли и да вземе мерки... :) А аз ще чакам да се случи обещанието да се поставят камери във всеки полицейски автомобил... :)





За да не остане някой с грешно впечатление и за да не последват коментари, породени от недобра информираност, съм длъжен да уточня:
- Винаги карам внимателно;
- Рядко шофирам с превишена скорост;
- Уважавам останалите участници в движението;
- Винаги спирам на пешеходни пътеки;
- Спазвам правилата за движение по пътищата в поне 99% от случаите;
- Не съм от хората, които предупреждават за полицейски патрул с двукратно светване на дълги светлини. Дори правя друго - светвам на някои участници в движението (обикновено на тези, каращи бързо), точно, когато няма "катаджийска засада".
- Не съм сядал зад волана употребил алкохол (може би защото по  принцип не употребявам :) )
- Имам познати полицаи и уважавам полицейската работа
- С тази публикация не искам да навредя на онези служители на реда, които съвестно изпълняват своите задължения. Уважавам ги!