В оригинал тази публикация се намира тук!

Още от първия работен ден за 2010 г. българските медии отново гръмнаха с топновина, идваща от Нуриел Рубини и агенцията, чийто основател е RGE Monitor. Нова шокираща прогноза пред бъдещето на българската икономика вещае рецесия и през 2010г., ултра висока безработица и куп финансови злини за бедната балканска държава...

Всичко е ОК, но по-паметливите добре помнят прогнозите на същата агенция за България в началото на 2009г. Любопитните могат да погледнат тук, тук и тук, както и обратните тези на български икономисти. Коя прогноза се оказа вярна, лесно може да се прецени година по-късно...

Истината е, че г-н Рубини е безспорен авторитет, известен с песимистичните си възгледи за развитието на икономиката. Прогнозите на RGE Monitor за Източна Европа, обаче, явно се пишат от младши икономисти, които разчитат единствено на сухи цифри, без да познават особеностите на отделните държави.

В материала на агенцията се говори за криза с газа... Това е малко странно, защото показва явно непознаване на реалностите. Проблемът с доставките на газ в България за зима 2009/2010 бяха решени още есента с реверсивната връзка с Гърция и други мерки, предприети от предното и настоящото правителство.

Друга голяма пречка пред страната бил външният ни дълг (107% от БВП „сред най-високите в района”)... За разликата между държавен и частен дълг от RGE Monitor не споменават нищо. Частен външен дълг е например заемът на дъщерното дружество на "Шишеджам", регистрирано в България от компанията-майка в Турция. Това по какъв начин касае България и нейната външна задлъжнялост? Реалностите сочат друго – България има едно от най-ниските нива на външна задлъжнялост в Европа, като тук говорим за външен държавен дълг. Определено ниво на държавния дълг е и един от критерииите за влизане в ERM II (механизмът, предхождащ влизането в еврозоната). В случая слаб фактор е частният дълг. Не че той е без значение, но негативното му влияние (особено в този размер) върху икономиката е почти нулево. Нещо повече – България е една от страните с най-ниска кредитна задлъжнялост на домакинствата в ЕС. А това в условия на криза е изключително важен фактор.

Според агенцията на г-н Рубини, ще бъде неизбежно сключването на споразумение между България и МВФ. Същото тази агенция твърдеше и преди година. Какво се случи всички знаем – България не подписа подобно споразумение и успя да се справи сама, за разлика от други страни в региона.

Друго любопитно твърдение е прогнозата за рецесия от 2% от БВП за 2010г., поради слабото вътрешно търсене. Това, което не отчитат икономистите на агенцията е фактът, че в България вътрешното търсене не е първостепенен фактор за ръста на БВП. За отворена икономика като нашата значение имат в по-голяма степен износа и притока на чужди капиталови потоци. В тази връзка тази прогноза за мен е песимистична и вероятността да се сбъдне е не повече от 5%.

Преди година същата агенция предвещаваше крах, заради дефицита по текущата сметка (който дори и според тях вече не е особен проблем), политиката на фиксирани курсове (всъщност се оказа, че това бе правилната стратегия за България, за разлика от Румъния, която обезцени леята, взе огромен заем от МВФ и дори и не мечтае за ERM II), краха на банките (българските са с най-добрата капиталова адекватност в Източна Европа) и т.н....

Това, което направи Рубини преди година, бе да всее паника у чуждите инвеститори и българските предприемачи. Анализите на агенцията му по отношение на България са толкова повърхностни, че преди близо година група български икономисти създадоха тест за входно ниво за Рубини, явно иронизирайки грубите грешки на младши икономистите в RGE Monitor, анализирайки страната ни.

С написаното дотук в никакъв случай не искам някой да остане с впечатление, че България няма икономически проблеми, или пък, че вече сме се „оправили”. Истината е, че ние българите, вместо да се впечатляваме от повърхностни икономически прогнози трябва да станем по-активни, агресивни и производителни в работата си. Това е единственият начин да успеем – като загърбим типично българските и ориенталски черти и се приближаваме в мисленето, ценностите и работата си към развитите нации...

P.S. Интересно четиво по същия повод на Георги Ангелов и Светла Костадинова от Института за пазарна икономика можете да прочетете тук.